четвъртък, 9 октомври 2014 г.


Почистих килера - изхвърлих всичко излишно

Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...

Източник : Кристина Филипова
Снимка : Интернет



понеделник, 15 юли 2013 г.


За обич съм родена

...И пак вървя сред хорските очи.
И пак ги питам с обичта си плаха:
кои от вас ме гледат с пламък чист,
кои от вас любов ми обещаха?

Те всичките усмихват се към мен.
Те всичките любов ми обещават.
Но се загубват във дъжда студен
и както обещават, отминават...

Очи различни със скръб и смях,
със нежна болка и глас студен.
очи безбройни,но между тях
до днес не срещнах очи за мен.

Вървят очите. И цялата земя
със влюбените погледи ме гледа.
И нищо че отново съм сама,
аз все пак ги изпращам с вик последен:

Напразно отминавате сега!
Напразно вий не спирате до мене!
Не ,аз не съм родена за тъга!
За щастие и обич съм родена!

Очи различни със скръб и смях,
със нежна болка и глас студен.
Очи безбройни ,а между тях
аз зная греят и две за мен.

Източник : Дамян Дамянов
Снимка : Интернет

неделя, 7 юли 2013 г.


Този живот е проверка.
Само една обикновена проверка.
Ако беше истински живот ,
щяхте да получите по-нататъшни
инструкции къде да отидете
и какво да направите!

Ако започвах живота си отначало

Бих си позволила да греша повече следващия път.
Бих живяла по-спокойно.
Бих постъпвала по-глупаво , отколкото този път.
Бих вземала на сериозно по-малко неща.
Бих разчитала повече на късмета си.
Бих пътувала повече.
Бих изкачила повече планини и преплувала повече реки.
Бих яла повече сладолед и по-малко фасул.
Може би бих имала повече истински проблеми, но по-малко въображаеми.
Сигурно сте разбрали, че съм от хората , които живеят разумно и здравословно – ден след ден , час след час.
Да, преживяла съм своите звездни мигове.
Ако можех да живея отново, бих изживяла повече такива моменти.
Всъщност, бих се опитала да няма нищо друго.Само мигове.
Един след друг, вместо да изживявам толкова много години ден след ден.
Бях от хората, които никъде не тръгваха без термометър, грейка, дъждобран и парашут.
Ако можех да започна всичко отначало, следващия път бих пътувала по-леко екипирана.
Ако можех да започна живота си отново, бих ходила боса от ранна пролет до късна есен.
Бих танцувала повече.
Бих се возила на повече въртележки.
Бих набрала повече маргаритки.

Източник : Надин Стеър (85 годишна)
Снимка : Интернет


Благодаря ти, че те нямам

Не идвай никога по-близо,
ако си искаш ореола.
За да те искам, обещай ми
да не събличаш любовта си гола.

Стой там – далеч в мечтите,
и гледай ме любовно,
щом поискам да те пипна,
едва ме докосни греховно.

А после изчезни – единствен
сред всички, искащи ме хищно –
и с огън ще горя неистов,
а да ти казвам е излишно :

Защо ще бъдеш най-желания,
от мен обичан доживотно.
Защото само недостъпните
привличат се страхотно!

Източник : Мадлен Алгафари
Снимка : Интернет


Искам да знам

Искам да знам, за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си...

Искам да знам, дали би рискувал да изглеждаш като глупак, заради любовта си, мечтата си, приключението да бъдеш жив...

Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти...

Искам да знам, дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш, от страх да не се повтори болката...

Искам да знам, дали можеш в болката - на приятели или твоята собствена, да не я криеш, заглушаваш или "поправяш"...

Искам да знам, дали можеш да бъдеш в радостта на хората, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да предупреждаваш някой да е внимателен или да помни ограничаващата ни човешка същност...

Не ме интересува дали историята, която ми разказваш, е истина...

Искам да знам, дали можеш да разочароваш някой друг, оставяйки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си предател, непредавайки собствената си душа...

Искам да знам, дали можеш да бъдеш предан и следователно, заслужаващ доверие...

Искам да знам, дали можеш да видиш красотата, дори когато не е красива всеки ден и дали можеш да си Божието присъствие в живота...

Искам да знам, дали можеш да живееш с поражението - твоето или на някой друг - и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново...

Не ме интересува, къде живееш и колко пари имаш...

Искам да знам, дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости и да направиш каквото е нужно да бъде направено за човека, когото обичаш...

Не ме интересува, кой си и как си дошъл тук...

Искам да знам, дали ще застанеш до приятел в огъня и няма да се отдръпнеш...

Не ме интересува, къде и какво си учил...

Искам да знам, дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина цениш и харесваш компанията си в самотните моменти...

Искам да знам, какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши...

Друго не ме интересува, само това искам...

Източник : Oriah Mountain Dreamer
Снимка : Интернет


Сигурен знак

С устни рисувам през теб любовта
Бавно попиваш в очите небето.
Ширва се в мене безкрайна дъга.
Колко е топло в кръга на сърцето!

С длани докосвам красивия бряг.
Дълго те търсих от извор в безкрая.
Дай на очите ми сигурен знак.
Нека прелея! И нека мечтая!

Източник : Ясен Ведрин
Снимка : Интернет

Писмо до ...

Искам да ме изслушаш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти, да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш, без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемаш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш... че днес може да разчиташ на мен ...
Безусловно.

Източник : Хорхе Букай
Снимка : Интернет


събота, 6 юли 2013 г.


Вярвай в любовта

Имало време едно момче, което търсило своята половинка, търсил я.. търсил...... а накрая я срещнал, но разбрал, че тя не е за него...
Плакал, крещял, горял, чудел се какво да прави, това е един шанс в живота, а той не искал да го пропилява, той решил да си замълчи, мълчал, мълчал... правил се на безразличен към нея, но уви как се чувствало сърцето му? - То било се свило, свило на кълбо и плаче, плаче за нея.
Той разбрал, че тя е момичето, което той търсил с месеци.. години.. , но какво би могъл да направи той? Той бил толкова безпомощен, колкото сме ние при природните бедствия...
Не знаел какво да прави, искал само един, единствен знак от Господ за да знае какво да направи, той бил сигурен, че тя е момичето което търсил години наред.
Господ му се явил , и рекъл:
Сине, толкова ли е силна любовта ти, че дори ангелите плачат за теб? А той отвърнал:
Господи, моята любов към нея няма граници, бих прекосил планини, морета и океани,
бих свалил всички звезди за нея......
Ала Господ отвърнал:
Твоето сърце е влюбено сине, но твоята душа е изгубена.
Намери душата си, и ще намериш любовта си.
Момчето рекло:
Господи! Аз искам нея, само нея! Нейните устни , очите и , сърцето и ...
Господ повторил:
Сине, аз съм този, който е в сърцето ти, ала как мислиш дали си влюбен?
Момчето казало:
Господи, вземи ми половината живот, но моля те не ми отнемай само момичето на моите мечти...                                   
Господи ако можех двете си очи бих изплакал за нея, ако можех живота си бих дал за да имам поне един миг с нея... Бих плакал дополудa, сълзи да неостанат в очите ми, думите да свършат, сърцето да гори, ала само устните корави и ненаситни ще жадуват за един единствен миг с нейните устни Господи! Толкова я обичам.......
Господ се разплакал, никога не бил чувал толкова красиви думи, за едно момиче, та той с една дума живота си бил дал за нея!
Господ изтрил сълзите си и рекъл:
Сине, дарявам ти слънцето , да я грееш - когато и е студено.
Сине, дарявам ти луната , да я пази когато спи, дори в съня и тя ще бъде защитена.
Сине, дарявам ти звездите , така че винаги когато тя погледне звездите да знае, че има някой който я обича.
Сине, дарявам ти всички ангели , да бдят над нея, да не изпускат поглед от нея.
Сине, всичко е твое, мога да ти дам всичко, но не мога да ти даря любовта и.
Господ решил, че не си заслужава от думи да се правят действия. Момчето възвишено, усмихнато и радостно от по горните думи, плакало от радост докато стигнало да последния ред, в който Господ му казал, че не може да му дари любовта и.
Момчето чуло достатъчно, то бе толкова отчаяно от думите на Господ, и решило да отнеме живота си,и то не от мъка, не от сълзи и болка, а от това да докаже на Господ, че това не са думи, а чувства.
Момчето взело ножа, хванал го с двете ръце, и рекло:
Господи, ала ти не ще узнаеш за мойта мъка, ала ти не ще узнаеш за моите чувства, ала нито за
мойта обич към нея, но Господи, знай едно, аз ще отнема живота си защото искам да ти докажа, че такава любов не бива да умира. Тя се брои на пръсти, .
Момчето поело дълбок дъх и насочило ножа към сърцето си , точно там където изпитвал онази изпепеляваща любов към нея.
Момчето забило ножа в сърцето си и .. умряло.  Ала нещо се случило с него, той се събудил
сутринта по незнайни причини, веднага откопчал ризата си и погледнал към сърцето си, ала на
него пишело с кървави и издълбани до сърцето букви: ОБИЧАМ
Момчето било уплашено, и се чудело какво е това, защо точно ОБИЧАМ, какъв би могъл да бъде този знак. И в същия момент на вратата някой почукал, ала момчето не искало да отвори, толкова го било страх, толкова бил отчаян и самотен.
Но нещо извикало: Отвори. Аз съм  - Тези думи раздирали сърцето му до полуда, накарало
го да изтръпне и отново да повярва в любовта.
Той извикал:
Коя си ти? Какво искаш?
А момичето рекло:
Аз съм тази която осъзна, че един човек я обича, че един човек наистина я цени. Отвори моля те,дано не е твърде късно да се върна при теб. Моля те отвори, ако е толкова трудно да простиш ще си отида...
Момчето чуло раздиращия се глас от мъка и сълзи и веднага се разтичало към вратата, и
рекло: 'отдръпни се', тя се отдръпнала той разбил вратата, защото ръцете му били в кръв..
Вън валяло, облаците се съдирали, толкова силно валяло и гърмяло, ала момчето си спомнило,
че Господ му дал всичко, и казал: 'Не се бой ЕЛА!' Момичето се доближило и без да губи миг
повече хванала момчето за ръката  и реклa ОБИЧАМ ТЕ.
В този момент се случило нещо невиждано, мрак погълнал тишината , светкавиците просто
съдирали небето, а вятъра толкова силен , че разкопчал дрехите им, и момчето видяло,
че точно на същото място, където на него пишело ОБИЧАМ, на нея пишело ТЕ, тогава момчето
разбрало какво имал предвид Господ и целунал момичето с толкова искрена чиста и нежна целувка, че дори ангелите им завидяли на тяхната любов.
Този белег останал до края на живота им, те били щастливи до край, дори в гроба били заедно,
така че белега " ОБИЧАМ ТЕ " да неизгуби значението си.


Каква любов....
ТОЛКОВА МЕЧТИ, ТОЛКОВА ИЗГУБЕНИ МЕЧТИ... КОЙ НЕ ЖЕЛАЕ ТАКАВА ЛЮБОВ, КОЙ...
Ако се замислите всеки желае някого да има до себе си нали?
Просто не спирайте да вярвате.
Любовта няма да те подмине, просто си я заслужи!

Сълзите са думите ,които сърцето не може да изрече...

Източник : Интернет
Снимка : Интернет

петък, 5 юли 2013 г.


Беше много късно

10 клас
В часа по английски език до мене седеше едно момиче.Наричах я най-добра приятелка,но аз исках тя да да е моя...Обаче знаех че тя ме обича само като приятел...След часа стана и ми поиска тетрадката,за да препише плана от миналия ден,защото тогава отсъстваше.Когато и дадох тетрадката си тя ми благодари и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

11 клас
Звънна ми телефона,беше тя...плачеше...Разказа ми как се е отчаяла от любовта.Покани ме у тях,каза че не иска да бъде сама.Разбира се,отидох.Седнах на стола до нея.Погледнах красивите и очи,пожелах да е моя.След два часа започна филм на Древ Барриморе.Гледахме го.След филма тя реши да си легне.Благодари ми за всичко и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,не знам защо,но ме беше много срам...

Последен клас
Ден преди да си получим дипломите тя дойде при мен и ми каза че приятелят и е болен и няма с кого да отиде на бала.Аз не ходех с никого,а в 7 клас си бяхме обещали че ако и двамата си нямаме гаджета ще отидем заедно на бала като най-добри приятели.Отидохме заедно.Всичко беше перфектно.След бала я изпратих до вратата на дома и.Пред вратата я погледнах и тя ме погледна усмихнато с красивите си очи.Исках тя да е моя,но знаех че тя ме обича само като приятел.Каза ми че е прекарала най-хубавата нощ през живота и и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа, не знам защо,но ме беше много срам...

Последният ден от университета
Постоянно я наблюдавах, наблюдавах перфектното и тяло...Когато излезе на сцената за да си получи дипломата,сякаш беше като един ангел.Исках тя да е моя...Но знаех че тя ме обича само като приятел...Точно преди да си тръгнат всички тя дойде при мен,плачейки ми каза:Ти си най-добрият ми приятел.Благодаря ти!" и ме целуна по бузата...Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,не знам защо,но ме беше много срам...

Минаха години...
Бях на една сватба...Да,на нейната сватба...Вече се женеше...Наблюдавах как тя каза:"Да,приемам."Наблюдавах как се женеше за един друг мъж...Исках тя да е моя.Но знаех че тя ме обича само като приятел...След сватбата тя дойде при мен и ми каза:"Дойде на сватбата ми,благодаря." и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,не знам защо,но ме беше много срам...

Годините минаха толкова бързо...
В този момент сам пред гроба на най-добрата си приятелка.Докато събираха нещата и намериха дневника и от гимназията...Веднага го грабнах...Редовете,които прочетох бяха:"Гледайки го в очите си пожелах да е мой.Но знаех че той ме обича само като приятелка.Исках да знае че искам повече от неговото приятелство,много го обичах,но не можех да му го кажа,не знам защо,но ме беше много срам...Колко хубаво щеше да е ако поне веднъж ми беше казал че ме обича...

Източник : Интернет
Снимка : Интернет

петък, 14 юни 2013 г.



ОБИКНОВЕН ПЪТ
(Надпис на стената Шишу Баван, дом за деца в Калкута)

Хората са упорити, алогични и егоцентрични.
Обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА !

Правиш ли добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !

Успееш ли, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове.
Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА !

Доброто, което правиш ще бъде забравено утре.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !

Най-големите хора с най-велики идеи могат да бъдат убити от най-дребните хора с най-дребните съзнания.
Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА !

Хората са благосклонни към губещите, но следват само победителите.
Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА !

Каквото си градил с години, може да се срине само за една нощ.
Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА !

Дай на света най-доброто от себе си и той ще те отритне.
Дай му го, ВЪПРЕКИ ТОВА !

Източник : Интернет
Снимка : Интернет